
Държа се добре, мило, любезно и съм търпелива и толерантна, с по-голямата част от хората, с които общувам. Това, определено, не ме прави добър човек, просто показва наличието на едно прилично възпитание и някаква доза лицемерие, предполагам. Странното е, че с останалата малка част, с които не се държа така, лицемерие почти не се отчита. Това, което всъщност исках да кажа е, че на моменти се изморявам да съм добра и мила. На моменти е досадно и безумно трудно.
Доволна, доста доволна дори, съм от последната Федора. Няма да казвам новата, понеже вече не е чак толкова нова. Няма да се впускам в луди коментари, има предостатъчно статии онлайн и то доста детайлни. Това, което искам да вметна, съвсем набързо е – имах няколко проблема – макар и незначителни (незначителни, понеже са решени:)). Първо още при live cd-то изскочи един досаден tool – Palimpsest. За тези, които не са си направили труда да запитат google – не се тревожете, нямате bad sectors. Просто деактивирайте tool-чето от Preferences ->Startup Apps. Друго досадно препятствие беше факта, че се наложи да стигам до пускане на windows и използване на Partition Magic (или както там се казваше програмата), за да форматирам, след 5 или 6 опита да го направя с Fedora-та. След това проблеми нямаше. Не съм skype person, но имам скайп и понякога ми се налага да го използвам, но се появи много весел бъг, ако се абстрахирам от дразнещата част, живо ме забавлява.
При стартиране на скайп, след първия опит да напиша нещо или да прочета получено съобщение се рестартира X-а, мигновенно, всеки път! Според блеки някоя от библиотеките не си върши работата, но аз съм “леко” предубедена по отношение на скайп и съм по-склонна да мисля, че проблемът идва от него. Това, разбира се е просто предположение, не съм се ровила из проблема.
Сега и 1-2 положителни неща.:) За мен като един средностатистически юзър, без каквито и да е амбиции да променям света чрез операционната си система,
, тези неща са важни. Чух доста негативни коментари за ext4, но за мен се справя чудесно, ускорява процесите доста, което е логично, предвид, че локализира файловете много по-бързо. Визирам по-бързо от lvm, понеже близо две години се мъчих именно с lvm. Друго приятно впечатление остави Pulse, реши ми някои дългогодишни проблеми.
Преди малко четох една статия възхваляваща KDE, но аз винаги съм предпочитала Gnome, затова ще се въздържа от коментар.
Нямам повече време в момента и ще оставя поста така. По-късно, евентуално, ще вметна още някои приятни за мен промени в последната Федора.
Засега толкова. ![]()
Хубав ден от мен!
Днес мисля за нещо конкретно. За грешките. Защо много хора остават с впечатлението, (ха, май и аз съм в това число, ок оставаМЕ) че чуждите грешки оправдават нашите собствени? ПЪЛНА измислица! Всеки греши и си носи последствията, няма такова нещо като “ама ти направи еди какво си, значи на мен ми е позволено да направя това и онова”. Еми не, не ти е, на никого не е. Една грешка не неутрализира друга! Една грешка в повече си е една грешка в повече. Това, от своя страна, са последици в повече, усложнения в повече и проблеми, като цяло, в повече. каквото почукало – такова се обадило, не важи винаги и във всяка ситуация! Изобщо всички тези поговорки, мъдрости, сентенции на велики умове… не важат за всеки и за всичко! Хубаво звучат, но не можем да водим живота си по тях, не можем да оправдаваме действията си, от безумни по-безумни, чрез тях. Well, за моженето – можем, но не смятам, че е правилно. Well… коя съм аз, че да казвам какво е праивлно и какво не… ако кажа още веднъж уел ще започна да се чувствам като Doctor Who.
За тези, които не знаят кой е доктора – МНОГО СТЕ ИЗПУСНАЛИ!
Хората казват, че след всяко зло идва добро и все ще се намери наивен глупак, с оптимистични аномалии да повярва. Ще кажете, ако и в това не вярваме, то тогава в какво? И вие сте прави. Но това, което мен ме зачуди е, защо никой не отразява, че след нещо хубаво доста често идва нещо лошо. Изведнъж това е просто кръговрата на живота, а в обратната посока е едва ли не big deal.
Не е лесно да си реалист. о.0
Кога един човек е реалист? Как да не прекрачи нито прага на оптимизма, нито този на песимизма (за скептицизъм изобщо няма да говоря, че там е страшно)?
Мисълта ми не тече гладко, разпокъсана е.
Напоследък сънувам странни неща, които лека-полека добиват отвратително реален смисъл. Напоследък осъзнавам, че съм много по-силна, отколкото съм предполагала. Осъзнавам, че мога да постигна неща, за които преди дори не съм смеела и да мечтая. Разликата е тази, че преди, когато съм се опитвала да мечтая, съм вярвала, че тези неща ще ме направят щастлива, а сега знаейки колко са близо и колко възможни са, не съм сигурна. Ние хората сме алчни. Всички до един сме алчни, просто за различни неща.
Напоследък мразя да съм права. Последните дни се оказвам права за много неприятни предположения, около мен. Изобщо… старая се да въртя мислите си около “напоследък”, държат ме на земята. Няма нищо по-близко от настоящето, и всеки глупак, който си мисли, че може да е близо до миналото или бъдещето си, само защото е потънал в спомени или мечти, ще падне, ще падне отвисоко.
И не, няма да си загубя усмивката! Няма! Ще се усмихвам, дори и когато съм тъжна.
Особено тогава.
Дребни душици, все мислите, че творчеството ви е неразбрано и неоценено. С тази извратена склонност на модерните “култури-сти” да наричат пиянските писания на един изкуство и надрусаните приумици на друг да ползва абажур за шапка, на нечии мазен подиум- мода. Какво е изкуство? Как се определя? Някой някъде казва – това е изкуство – и ето ти го – ИЗКУСТВОТО! Аз, явно, от такова не разбирам. Предпочитам да си сложа ваза с живи слънчогледи в стаята, отколкото “повехналите” на някой, който си реже ушите. Защо, подяволите, трябва да оправдаваме нечия лудост, наричайки я талант? Но аз съм просто една безработна студентка от прояинцията. Как бих могла да си отворя малкото сърчице и свинските очички за подобни гениални творения. : )))))))))))))))))))))))))
Самоиронията е банална, няма да прекалявам с нея. Толкова много смехории ми се въртят в главата, дори им губя връзката. Така ли не разбрахте, че никой не ви е виновен. Или се продаваш или не се. Така е скучно да слушам постоянно как Карбовски ни обяснява в каква клоака живеем и колко е шибано всичко. Скучно е и досадно да четеш някакви блогове на медийно известни лица, мерещи си интелектуалните пишлета, които така и не разбраха, че да си известен не значи нищо повече от това да си в устата на хората. Не те прави нито гениален, нито талантлив, нито дори богат. Вербалният ви вандализъм е по-банален от всякога, почти толкова, колкото и непохватната ми самоирония. А най-забавното е, че с нещастните си оплаквания, мрънкане и претенции, съвсем скоро, дори ученичка няма да ви пусне.
Have a nice life!
Едно подобие на реклама – усмивка – но за тези от Вас, които слушат соул, джаз, блус, фънк и прочие други прекрасни неща в тази посока – още една усмивка – всяка сряда от 18ч. -> http://net.uni-plovdiv.bg/?page_id=86 <- радио “НЕКО” и Skill с “Добрите стари фънки времена”.
В момента го слушам и предаването днес е посветено на Джеймс Браун, който за огромно съжаление на милиоооооооооооооооооони… – тъжно, тъжно, тъжно – почина 2006-та.
R.I.P.
Все още не е късно да се включите, дет’ се вика, няма да съжалявате!
161 усмивки
И мен ме няма.
Приятна вечер на всички!
Софийските трамваи и тролеи “on da next level”.
(кръшен момински смях)
Ето една снимчица от прелестната идея да подръжаваме на разни други страни. Идеята сама по себе си е чудесна. Но очевидно крие и рискове. Машина ли е – няма как да не забие все някога. И за капак отдолу какво има – linux! OpenSource-а превзема и градския транспорт. Да Ви е честито, мили ми, столичани!!!
Три пъти УРА за новите технологии в градския транспорт!
P.S.: Да отбележим все пак, че ядрото е 2.6.22!!!