Сутрин се събуждам от език, ходещ по рамото ми, по врата ми и дъх на неизмити зъби. Любимият човек..? И какво? Като е любим устата му не вони ли сутрин? Обръщам се на другата страна и се сгушвам в него. В дупето ми се отърква една сутрешна ерекция. Мразя да правя секс сутрин! И мразя да се целувам преди да съм си измила зъбите. Може би някъде по света има хора, чийто дъх сутрин ухае на рози преди да са си измили зъбите, по този свят какво ли няма, защо и това да липсва. Е, да ама аз не съм от тях! И хората, с които съм правила секс до сега, както и тези, до които съм се будила сутрин също не са били от тях. Усещам с носа си. Call me bitch! Не ми пука. Усещам с проклетия си малък, сладък нос. И като усетя нещо, което не мирише добре съм недоволна. И докато си мисля всичко това и се мръщя в просъница сутрешната ерекция на колегата все още се търка в задните ми части. Какво правя? Ако бях достатъчно пряма щях да кажа: “Остави ме да спя! Не ми се прави секс. Устите ни вонят!” Но не, аз просто се правя, че спя – тъпо, а? И защо, за Бога, трябва постоянно да се гушка някой в някого и прочие? Толкова е задушаващо и задължаващо. Първите дни – ОК, както и да е. Но после? После?!?!? Всичко е така пресилено. Не може ли да стане сутрин, да си измие зъбите, да се приготви за работа, да пие едно кафе, да ме целуне по бузата и да се разкара? Аз ще бъда в това легло и вечерта, и тази след нея , и евентуално следващата също.. Вечер като се прибира не може ли просто да влезе в апартамента, да ме целуне и животът да продължи, както преди това?!?! Сякаш има още някой в проклетата стая и демонстрираме близост. Трябва да има тричасова целувка, която при други обстоятелства би довела до секс, но в случая това е просто една ненормално пресилена “здравей-целувка”. И резултатът след няколко минути е началото на някаква ерекция при него и мокро петно по дъното на боксерките ми. Така, а сега да вечеряме.
После идва “приятелката”, “вярната”! Идва и пита: “Какво става? Каква е тази мутра ‘а ла отчаяни съпруги?” (апострофчето де му е мястото?) Казвам й за сутрешната изнасилена, филмова любов и тя отвръща: “Оооо, считай се за щастливка! Моят си идва толкова уморен, че сутрин едва отлепя и .. секс – йок.” Сестрооооо, не аз съм щастливката, просто ти си нещастница.” Ама си мълча. На това лицемерното му казват в наши дни по един начин… ама, а де, не ми идва сега думата. Слушам я как се оплаква от непотребния си псевдо-мъж и се чудя, да я прекъсна ли и да й кажа, че светлина у тунела ни в началото, ни в края има или пък да я изслушам и да направя онази яката физиономия – много ме бива – “ах, миличка… знам, че не е лесно, но това ще мине и той ще се промени, и ще спре да пърди по време на ядене, и ще започне да те чука горе-долу сносно поне веднъж седмично!”, или просто да повърна върху й? Вместо това се почесвам и се замислям дали да не отида да спя у сестра ми довечера. Там единственото еректирало може да се окаже песа й, но с него се справям без проблем. Той не е особено чувствителен по отношение на дъха си.
Вулгарната ми муза за момента секна.
