Испанска пенсия в резида!

Аз съм от хората, които вечно се оплакват. На мен все нещо не ми е наред, все съм нещастна, все ощетена, все прецакана и какво ли още не.
Събуждам се и първата ми мисъл е – мамка му, same shit different day!
Което си е една прекрасна нагласа, ако държиш да си прекараш живота с глава в гз.
Ментални клизми ол дъ тайм.
Вече дори ми харесва.
Та, ставам и си мисля, сега няма да има кафе, нито топла вода, може дори и ток да няма.
Обаче има!
Damn!
Защо има?
Ами сега? За какво ще мрънкам?
Обаче аз съм изобретателна мацка! Поглеждам се в огледалото и си казвам – Браво, бейб, и днес нямаш торбички под очите, затова пък косата ти изглежда като нек’во птиче гнездо, second hand.
Мия зъби и си мисля, още един скапан ден. Псувам сценария, на него не му пука. То и на мен не ми пука, затова се разбираме толкова добре.
Наоколо няма други мрънкащи, оплакващи се. Няма – на работа са. Хората работят!
Hello, world!
Това е малоумщината, която във всички първи уроци по php или html те карат да пишеш. И хоп, (!!!) ето, че вече си програмист!
О, да имаше и някъде нещо от рода на “Това е сайта на еди кой си… Who cares?
Пих едни хапчета преди два дни и си изповръщах душата, плюс всичко, което беше в червата ми.
Останалото излезе през default-овия exit.
За какво се оплаквах последно? Ах, да – чувствам се празна. Не е толкова лошо, само дето е гадно.
Нещата в моя живот не винаги са лоши, просто са си гаднички.
В дневния ред следва разговор с майка ми, в който тя пуска няколко бързи, доста добре обмислени, интрижки, да е жива и здрава, ако не беше тя, сигурно, нямаше да имам за какво да се оплаквам от 12-16ч. А времето, през което не се оплаквам от някого или на някого си е просто загубено. Дори и човек като мен не обича да си губи времето, ще знаете.
Почвам, мрънкайки (на себе си), да мия чинии и се чудя няма ли някой ден да се измият сами?!? Сигурно, само трябва да почакам. Сигурно, като им дойде вдъхновението някой ден, ще го направят.
Нищо аз умея да чакам.
Измивам чиниите, допивам си кафето и продължавам да мрънкам, ах, колко съм самотна, ах, колко съм тъжна, ах, колко ми е скучно. На онези, които ходят на работа сигурно не им е скучно. И тук идва моментчето, в което мрънкам, защото те имат работа, а аз нямам! Ама не е честно! Изобщо не е честно!
Светът е длъжен да ми намери работа и да ми плаща, дори и да не върша нищо, дори и да карам по два weekend-а на седмица и да ме осигуряват не на пълен, а на двоен работен ден. Разбира се, че е длъжен!
Изобщо, много съм възмутена! Това е един адски несправедлив свят!
Колегите ми, в университета, също така са длъжни да ходят там всеки ден и да висят по 5-6 часа, заради мен, да пишат като луди и после да ми носят на крака лекциите! Също така са длъжни и да ги учат вместо мен и да ми вземат изпитите!
Хората около мен, разбира се, са длъжни да ме обичат и да ме търпят, да ми се усмихват и винаги да са нормални! Много е важно винаги, ама абсолютно винаги да са нормални, в кондиция и да са силно заинтересОвани от това как съм и какво ми е, и защо мрънкам, както и да ме насърчават да мрънкам още повече. Да, това е основната им задача. Време е да осъзнаят, тези, които още не са, че целта, с която са дошли на този свят е именно тази! О, да и задължително трябва да цъфтят, когато ги обиждам и наранявам! Това е много важно! Иначе да се махат, не с ами нужни, ако не отговарят на тези изисквания. Въобще палитрата от качества е изключително важна. Ако я нямат да се махат всички!
Ааааааааааааааааааа, ама, че съм досетлива, ето защо ги няма!
Сега някой чисти в другата стая! Похвално! Някой е длъжен да ми чисти кочините, както и да ми готви и да се грижи да имам всичко, от което се нуждая! Колкото до родителите ми – те са длъжни да ме търпят също така! Да ме издържат още няколко десетилетия, докато стигна пенсионната възраст, а после да вземам пенсия на техния стаж. Пфф, идейна, идейна, идейна… Трябва да променят закона! Доскоро примерно беше така, сега не знам, не съм го чела скоро, но ако родителите ти преди милион години са бачкали в ТКЗС, да речем, тоест са били “член-кооператор”-и (каквото и да е значело това в соц-системата), дори и да са починали можеш да вземеш от техния стаж, колкото ти е нужно. Забравих да кажа, че се иска съгласие от другите наследници преди това! Възможно е да имат претенции. Хм, силно се съмнявам, че можеш да го вземеш целия… което си е жалко! За мрънкаща експлоататорка като мен би било просто перфектно. Моят дядо примерно 49-та става такъв член-кооператор и те имат за месеца даден брой часове – работни, но са сравнително малко, по мой спомен са били дори доста малко – към 130-40. А селяните са работни хора, знаете, той, а и не само той е правил по двойно повече. Преди тази информация беше в общинските регистри, но сега вече е предоставена на НОИ и всеки може да стигне до нея. Нямам идея защо ви го казвам това. Предполагам, че това все още е актуално. Имайки предвид какво е българското законодателство съм склонна да вярвам, че това поне до 2010, когато уж ще се приема новия закон, ще си е актуално. Пак казвам, може и да греша.
Сега да не помислите, че чета много! АБСУРД! Аз съм неграмотна. Четенето отнема много време и трябва да се мисли, и да се разбира, а на мен това ми отнема от времето за мрънкане, така че е напълно недопустимо.
Ох, гладна съм! МРЪН! Някой трябва да ми е сготвил! Задължително! По света може да измират милиони от глад, но АЗ трябва винаги да съм сита!
Вчера имах имен ден. Взела съм името на една католическа мъченица. Ама че съвпадение и аз съм много измъчена. Споменах ли вече, колко измъчена СЪМ ВСЪЩНОСТ? Трябва да пробвам да ходя по вода! Току виж не потъна!
Скучно ми е! Бързо някой да започва да ме забавлява! ВЕДНАГА! Флората и фауната са длъжни да се грижат за това на мен да ми е забавно и интересно!
Сега ще прекъсна за малко мрънкането си, но само за малко, и ще се върна към листовките. Защото все още не съм намерила някой, който да ги научи заради мен и да ми изкара изпита. Но ще го направя, евентуално. А после ще намеря някой, който и да мине кормуването вместо мен, и да ми купи кола, и да я кара вместо мен.
Накрая ще намеря и някой, който да го живее тоя мрънкащ живот заради мен и ще отида в Испания да упражнявам немския си.
Приятен ден!

P.S.: Междувременно, както съм си там, в Испания, ще взема набързо едно немско гражданство и ще дочакам пенсията в костюмче от три части, в някой сладък бонбонен цвят, или може би резида.

Да, резида е добре. Ще ми отива на очите.