Глобализъм. Антиглобализъм. Алтерглобализъм.

Светът, в който живеем, се развива непрекъснато. Ежеминутно, във всеки един миг, ние се движим. Прогресираме или правим стъпка назад, но се движим. Подобно на тангото, своеобразен “танц”, водещата двойка, в който са глобализмът и антиглобализмът. Всъщност това е “танго за трима”, защото, в следствие на глобализма и антиглобализма, се ражда третият член на групата, а именно алтерглобализмът.

В този доклад ще се опитам да дефинирам тези три понятия, да ги анализирам, доколкото ми е възможно, както тях самите, така и причините за появата им и разбира се последствията.

Нека започнем с глобализма.

Пълно и точно определение на това понятие все още няма. Не е дефинирано като константа.

Процесът на глобализъм всъщност е глобализацията. Жак Атали смята, че тя е обединение на свързаността (възможна чрез технологията) и на мондиализацията (необходима на пазара). Първото – сближаване във времето, второто – сближаване в пространството. С цел всички основни проблеми да станат интернационални и взаимнозависими. Друг френски теоретик – Бутилие, я определя като стремеж на Света да стане една голяма “Борса”. Мартин Олброу, на чието мнение аз лично съм привърженик, смята, че глобализацията е дълъг процес на историческа трансформация и съпътства от самото начало човешката еволюция.

Според професор Загоров тя е “израз на обективирана реалност – взаимозависимостта на световете, на предметите, процесите, които се намират в органично единство и взаимодействие”. Говори се основно за глобализация на икономиката, милитаризма, тероризма, корупцията, наркотрафика, търговията и т.н.

Някои твърдят, че глобализацията се ражда от новия диалектически сблъсък между „комунизъм” и антитезата му „капитализъм” и е синтез между тях. От известно време се открояват три вида, три различни лица на глобализацията.

Първото, наричано още официално е, така нареченото свободно движение на капитали, достъп до свободните пазари, комуникацията, наднационалните фирми и корпорации, масовата култура, масовите стоки, масовото потребление. Представително, нали? Както вече споменах, както медалът, така и глобализацията има две, дори три страни. Втората контрастира рязко с тази преди нея. Иде реч за една много силна, тъмна или по-скоро, мътна и дори опасна глобализация, а именно тази на подземния свят, на мафията, на търговията с оръжия и наркотици, на данъчните измами. Тъжно и дори нелепо, но тази глобализация съществува дори и легално, а модерните технологии и особено Интернет само подпомагат развитието й.

Третият вид глобализация е съсредоточен върху обществения живот: международните обществени организации, различните движения и секти. Самото наличие на този трети вид говори, че понятия, институции като държава, народ, църква и т.н. вече далеч не са достатъчни на хората. Та нали говорим за развитие…

Както всяко друго нещо и глобализмът има своя противоположност. Говоря за антиглобализъм. Поне на теория, защото на практика двете, така наречени, противоположности не са равносилни. Уви, това различие в мощта не спира разрастващата се война. Война не в преносен, а в буквален смисъл, физическа, а не теоретична; сблъсък по улиците, а не сблъсък на идеи, тъй като демонстрантите, формиращи ударните групи, поддържани от неправителствени организации, обсаждат сградите и градовете, където заседават международните форуми. Примери за това не липсват. Факт е, че на “антиглобалисткия карнавал”, състоял се на 16 февруари 2001 г. в Монпелие, “гвоздеят” на парада беше персонаж, маскиран като “чичо Сам”, водещ къдраво кученце, с цилиндър и костюм в цветовете на американското знаме. За никого не е тайна, че зад тази екстремна неприязън към глобализацията се крие една много по-стара вражда, много по-радикална – срещу либерализма и срещу неговия най-важен представител и най-мощен световен медиатор – САЩ. По стара традиция антиглобализъм и антиамериканизъм вървят ръка за ръка.

Друг такъв пример: по време на една антиглобалистка демонстрация в Лондон на 30 ноември 1999 г., поддържаща провеждащата се по същото време демонстрация в Сиатъл срещу Световната търговска организация, върху едно от знамената можеше да се прочете текстът: “Приватизацията убива, капитализмът убива.” С този случай антиглобалистите преминават границата на обикновената демонстрация.

С всяка една своя поява те целят да попречат на срещите на държавните ръководители и на правителствата, избрани с редовните гласове на избирателите, или на законни представители на международни организации, или още, както в Давос, на среща на личности и обмяна на гледни точки, без правото да взимат решения.

Където и да отидат по света те окупират сградите, в които трябва да се състоят срещите, с цел да прогонят със сила участниците или да наложат мълчание, което прави въображаемата разлика между голямата група на демонстрантите, наречени пацифисти, и малцинството на агресивните анархисти, които проникват сред първите, несъществуваща. Няма мирен начин, по който чрез физическо насилие да направиш невъзможна определена среща, невъзможно е. Това би означавало да се замени насилието с конфликт. А и ако агресивните анархисти, действително, бяха малцинство сред разрушителните части на антиглобалистите, то как си обяснявате факта, че мнозинството, определящо се като пацифистко, не успява да ги неутрализира? Как се получава така, че стотици хиляди идеалисти, влюбени в мира, са безсилни да попречат на няколкостотин терористи, пристигнали да плячкосват, да разрушават, да чупят, да палят, да крадат? Нещо повече, действията на “мирните” антиглобалисти, далеч не са намалели между Сиатъл от 1999 г. и Генуа от 2001 г., а интензивно нараства.

В Генуа, при поддържане на демократичния ред, един полицай на 20 години уби демонстрант на 23 години. Пресата и опозицията в Италия веднага стовариха вината върху полицията и правителството, въпреки че снимките показваха, че карабинерът е бил в законна самоотбрана

В статията си “Антиглобализъм и антиамериканизъм” Жан-Франсоа Ревел казва:””Младите” антиглобалисти в действителност са идеологически старци, фантоми, възкръснали от едно минало на разруха и кръв. Колкото до “обновяването”, в Генуа се видяха отново червени знамена със сърп и чук (които дори екскомунистическата партия в Италия бракува след 1989 г.), изображения на Че Гевара и сили на Червените бригади.” Ще си позволя да продължа с цитат , доста по-остър, от същия автор:”Това не е единственото противоречие в ограничения им умствен багаж. Например те хвърлят в огън и кръв Сиатъл в името на борбата срещу “дивата” глобализация, “която е от полза само за богатите”. Впрочем кой беше в Сиатъл? Световната търговска организация (СТО), чиято задача е да регламентира световния икономически обмен, именно за да предотврати неговата “дивота”. След създаването на СТО не съществуват държави в света, които да не желаят да бъдат нейни членове, най-бедните са най-нетърпеливи. Кои се срещаха в Генуа? Г-8, т.е. седемте най-индустриализирани държави с любезното участие на Русия. Въпреки че влиянието им е международно, все пак те не са “целият свят”. Те не са Обединените нации. Опитите им да съгласуват своите политики, евентуалните им договорености не играят никаква санкционираща роля за другите страни.” Един от основните лозунги на антиглобализма е ” богатите държави не биха се ангажирали с бедните”. И ето, че веднага е на лице поредното противоречие. Всеизвестен факт е, че именно на тази среща на Г-8 имаше за цел да обсъди именно този проблем. В резултат, на което и осемте страни членки намалиха дълговете на бедните държави. Не мога да пропусна тук едно изказване на американския държавен глава, на когото аз лично, в никакъв случай, не симпатизирам, но думите му, в този случай, говорят самата истина. Той казва: “Но да не се лъжем – тези, които протестират срещу свободната търговия, не са приятели на бедните.” Всъщност онова, към което се стремят бедните страни, от което имат нужда, е по-свободен достъп на техните продукти, по-специално до селскостопанските пазари на богатите такива. С други думи нужна им е повече глобализация.

Основното, в което обвиняват глобализацията е, че тя ще подчертае неравенството и ще утежни бедността. Но всъщност причината, която се крие зад желанието тя да бъде контролирана или дори изцяло отхвърлена, е, че в настоящия си вид глобализацията се идентифицира с капитализма и с пазара, които от своя страна в настоящия контекст се свързват с американското надмощие.

Факт е, обаче, че глобализацията е съществувала много преди създаването на САЩ. Икономистът и историк Режи Беничи казва, че тя съпътства цялото развитие на капитализма.

По един въпрос и глобалисти и антиглобалисти постигат съгласие. А именно, че “разривът между богати и бедни се задълбочава”, и още, че “бедните стават все по-бедни, а богатите – все по-богати”.

Важно е да се отбележи, че двете твърдения не са синонимни! Често срещана логическа грешка. Пропастта между богати и бедни може да расте и същевременно с това жизнения стандарт на бедните да се покачва.

Жан-Франсоа Ревел обяснява това по следния начин: мнението на повечето хора бива манипулирано, или по-скоро, оказва му се натиск, и то двойствен. От една страна бедните страни целят да предизвикат съжаление/съчувствие и да получат повече помощи, а от друга страна пропагандата на идеолозите в по-развитите страни, опитващи се да превърнат глобализма и либерализацията във виновници за непрекъснато нарастващата световна бедност.

В началото споменах едно своеобразно “танго за трима”. Дойде ред и на третия. Наред с глобалисти и антиглобалисти напоследък се очертава едно ново явление/движение – алтерглобалисти. Алтерглобализмът е движение за социален протест и социално действие. Неговата цел е социалната справедливост, която липсва в псевдодемократичния глобализъм. Това специфично социално и духовно-идеологическо движение се приема доста добре сред “зелените” почти в целия свят. Отличителният елемент при алтерглобалистите, също така е голям техен плюс е фактът, че те са осъзнали една важна истина. А именно, че същността на съвременната глобална стратегия е да се създаде система за господство на Севера над Юга, на англосаксонския капитализъм над други форми на общественото развитие, на богатите над бедните. Според професор Загоров, от там става ясно, че основаната на неолибералната идеология глобализация е насочена към осигуряване на предпоставки за световно господство на една-единствена суперсила, претендираща да узурпира и приватизира монопола над основните икономически лостове и чрез тях да провежда политика на културен колониализъм.

Още в средата на XIХ век Карл Маркс открива, че не капиталът, а неговото функциониране, в едно или друго общество, води до влошаване на обществените отношения, при които тези, които притежават средствата за производство получават привилегията да експлоатират, да потискат и унизяват милиони хора, превръщайки ги в наемни работници – хора, лишени от всякакви средства за производство и поради това винаги онеправдани и унизявани.

Алтерглобалистите смело набират скорост по световните социални форуми. За тях те са прекрасна възможност за разкриване и популяризиране на приоритетите и основните принципи на философия им. Основните им принципи и ценности се приемат от все повече държави и европейски структури. В тяхна полза е и фактът, че идеологията им отговаря на коренните интереси на работническото движение, което пък вижда в лицето на алтерглобалистите нов източник на енергия. Също така дава надежда и на много други, загубили вяра в досегашните форми на дейността си – природозащитници, синдикални и студентски организации, дори религиозни общества.

В заключение ще изразя своята лична позиция. Аз съм привърженик на глобализма, на процеса глобализация. Въпреки наличието нанякои негативни тенденции, тя определено е най-креативното от трите движения, както и най-мощното. И може би единственото от трите, описани по-горе, което, на този етап, е невъзможно да бъде спряно/предотвратено. От друга страна, признавам, че виждам плюсове и в алтерглобализма. Самият факт, че се търси алтернатива, говори за готовността да се правят компромиси, а компромисите са една от предпоставките за толерантност. А толерантността е един от ключовете за многото врати, които трябва да отворим по пътя си към прогреса.