Зима във въздуха. Вървя по улиците, по алеите и мирише на зима. С ръце в джобовете, не оставям следи. Новите ми кецове не издават звуци. Тихи са. И красиви. http://www.sportdelivery.com/catalog/images/osiris-hybrid-black-charcoal_2008.jpg. Забелязали ли сте как със сезоните се мени и хода ни. Пролетта сякаш се затопля и започваме да забавяме ход, да вдишаме промяната, разпъпвашите се цветове… Някои го наричаме пролетна умора. Въпрос на гледна точка, явно. После идва лятото и съвсем започваме да се влачим. жегата изпива силите ни и посядаме на сянка в парка, за презареждане. Следва есен и се смрачава… Красиво е навън… но пък вътре е топличко. Накрая идва зимата и си чупим краката в ледовете да се приберем, за да се размразим и да се опечем/прЕпечем. После си лягаме и някои изяжда някого. Ако има късмета да не си ляга сам. Hibernate… и така до пролетта… когато всичко започва отново. Междувременно животът си тече – срещи, уговорки, обещания, работа, липса на такава, семейство, липса на такова, деца, липса на такива, приятели… whatsoever.
Обичам да е тихо.
Hush!
