ca-a-an u fe-e-el ma hea-a-a-a-art iz beatin’…

Зима във въздуха. Вървя по улиците, по алеите и мирише на зима. С ръце в джобовете, не оставям следи. Новите ми кецове не издават звуци. Тихи са. И красиви. http://www.sportdelivery.com/catalog/images/osiris-hybrid-black-charcoal_2008.jpg. Забелязали ли сте как със сезоните се мени и хода ни. Пролетта сякаш се затопля и започваме да забавяме ход, да вдишаме промяната, разпъпвашите се цветове… Някои го наричаме пролетна умора. Въпрос на гледна точка, явно. После идва лятото и съвсем започваме да се влачим. жегата изпива силите ни и посядаме на сянка в парка, за презареждане. Следва есен и се смрачава… Красиво е навън… но пък вътре е топличко. Накрая идва зимата и си чупим краката в ледовете да се приберем, за да се размразим и да се опечем/прЕпечем. После си лягаме и някои изяжда някого. Ако има късмета да не си ляга сам. Hibernate… и така до пролетта… когато всичко започва отново. Междувременно животът си тече – срещи, уговорки, обещания, работа, липса на такава, семейство, липса на такова, деца, липса на такива, приятели… whatsoever.

Глобализъм. Антиглобализъм. Алтерглобализъм.

Светът, в който живеем, се развива непрекъснато. Ежеминутно, във всеки един миг, ние се движим. Прогресираме или правим стъпка назад, но се движим. Подобно на тангото, своеобразен “танц”, водещата двойка, в който са глобализмът и антиглобализмът. Всъщност това е “танго за трима”, защото, в следствие на глобализма и антиглобализма, се ражда третият член на групата, а именно алтерглобализмът.

В този доклад ще се опитам да дефинирам тези три понятия, да ги анализирам, доколкото ми е възможно, както тях самите, така и причините за появата им и разбира се последствията.

Нека започнем с глобализма.

Пълно и точно определение на това понятие все още няма. Не е дефинирано като константа.

Процесът на глобализъм всъщност е глобализацията. Жак Атали смята, че тя е обединение на свързаността (възможна чрез технологията) и на мондиализацията (необходима на пазара). Първото – сближаване във времето, второто – сближаване в пространството. С цел всички основни проблеми да станат интернационални и взаимнозависими. Друг френски теоретик – Бутилие, я определя като стремеж на Света да стане една голяма “Борса”. Мартин Олброу, на чието мнение аз лично съм привърженик, смята, че глобализацията е дълъг процес на историческа трансформация и съпътства от самото начало човешката еволюция.

Според професор Загоров тя е “израз на обективирана реалност – взаимозависимостта на световете, на предметите, процесите, които се намират в органично единство и взаимодействие”. Говори се основно за глобализация на икономиката, милитаризма, тероризма, корупцията, наркотрафика, търговията и т.н.

Някои твърдят, че глобализацията се ражда от новия диалектически сблъсък между „комунизъм” и антитезата му „капитализъм” и е синтез между тях. От известно време се открояват три вида, три различни лица на глобализацията.

Първото, наричано още официално е, така нареченото свободно движение на капитали, достъп до свободните пазари, комуникацията, наднационалните фирми и корпорации, масовата култура, масовите стоки, масовото потребление. Представително, нали? Както вече споменах, както медалът, така и глобализацията има две, дори три страни. Втората контрастира рязко с тази преди нея. Иде реч за една много силна, тъмна или по-скоро, мътна и дори опасна глобализация, а именно тази на подземния свят, на мафията, на търговията с оръжия и наркотици, на данъчните измами. Тъжно и дори нелепо, но тази глобализация съществува дори и легално, а модерните технологии и особено Интернет само подпомагат развитието й.

Третият вид глобализация е съсредоточен върху обществения живот: международните обществени организации, различните движения и секти. Самото наличие на този трети вид говори, че понятия, институции като държава, народ, църква и т.н. вече далеч не са достатъчни на хората. Та нали говорим за развитие…

Както всяко друго нещо и глобализмът има своя противоположност. Говоря за антиглобализъм. Поне на теория, защото на практика двете, така наречени, противоположности не са равносилни. Уви, това различие в мощта не спира разрастващата се война. Война не в преносен, а в буквален смисъл, физическа, а не теоретична; сблъсък по улиците, а не сблъсък на идеи, тъй като демонстрантите, формиращи ударните групи, поддържани от неправителствени организации, обсаждат сградите и градовете, където заседават международните форуми. Примери за това не липсват. Факт е, че на “антиглобалисткия карнавал”, състоял се на 16 февруари 2001 г. в Монпелие, “гвоздеят” на парада беше персонаж, маскиран като “чичо Сам”, водещ къдраво кученце, с цилиндър и костюм в цветовете на американското знаме. За никого не е тайна, че зад тази екстремна неприязън към глобализацията се крие една много по-стара вражда, много по-радикална – срещу либерализма и срещу неговия най-важен представител и най-мощен световен медиатор – САЩ. По стара традиция антиглобализъм и антиамериканизъм вървят ръка за ръка.

Друг такъв пример: по време на една антиглобалистка демонстрация в Лондон на 30 ноември 1999 г., поддържаща провеждащата се по същото време демонстрация в Сиатъл срещу Световната търговска организация, върху едно от знамената можеше да се прочете текстът: “Приватизацията убива, капитализмът убива.” С този случай антиглобалистите преминават границата на обикновената демонстрация.

С всяка една своя поява те целят да попречат на срещите на държавните ръководители и на правителствата, избрани с редовните гласове на избирателите, или на законни представители на международни организации, или още, както в Давос, на среща на личности и обмяна на гледни точки, без правото да взимат решения.

Където и да отидат по света те окупират сградите, в които трябва да се състоят срещите, с цел да прогонят със сила участниците или да наложат мълчание, което прави въображаемата разлика между голямата група на демонстрантите, наречени пацифисти, и малцинството на агресивните анархисти, които проникват сред първите, несъществуваща. Няма мирен начин, по който чрез физическо насилие да направиш невъзможна определена среща, невъзможно е. Това би означавало да се замени насилието с конфликт. А и ако агресивните анархисти, действително, бяха малцинство сред разрушителните части на антиглобалистите, то как си обяснявате факта, че мнозинството, определящо се като пацифистко, не успява да ги неутрализира? Как се получава така, че стотици хиляди идеалисти, влюбени в мира, са безсилни да попречат на няколкостотин терористи, пристигнали да плячкосват, да разрушават, да чупят, да палят, да крадат? Нещо повече, действията на “мирните” антиглобалисти, далеч не са намалели между Сиатъл от 1999 г. и Генуа от 2001 г., а интензивно нараства.

В Генуа, при поддържане на демократичния ред, един полицай на 20 години уби демонстрант на 23 години. Пресата и опозицията в Италия веднага стовариха вината върху полицията и правителството, въпреки че снимките показваха, че карабинерът е бил в законна самоотбрана

В статията си “Антиглобализъм и антиамериканизъм” Жан-Франсоа Ревел казва:””Младите” антиглобалисти в действителност са идеологически старци, фантоми, възкръснали от едно минало на разруха и кръв. Колкото до “обновяването”, в Генуа се видяха отново червени знамена със сърп и чук (които дори екскомунистическата партия в Италия бракува след 1989 г.), изображения на Че Гевара и сили на Червените бригади.” Ще си позволя да продължа с цитат , доста по-остър, от същия автор:”Това не е единственото противоречие в ограничения им умствен багаж. Например те хвърлят в огън и кръв Сиатъл в името на борбата срещу “дивата” глобализация, “която е от полза само за богатите”. Впрочем кой беше в Сиатъл? Световната търговска организация (СТО), чиято задача е да регламентира световния икономически обмен, именно за да предотврати неговата “дивота”. След създаването на СТО не съществуват държави в света, които да не желаят да бъдат нейни членове, най-бедните са най-нетърпеливи. Кои се срещаха в Генуа? Г-8, т.е. седемте най-индустриализирани държави с любезното участие на Русия. Въпреки че влиянието им е международно, все пак те не са “целият свят”. Те не са Обединените нации. Опитите им да съгласуват своите политики, евентуалните им договорености не играят никаква санкционираща роля за другите страни.” Един от основните лозунги на антиглобализма е ” богатите държави не биха се ангажирали с бедните”. И ето, че веднага е на лице поредното противоречие. Всеизвестен факт е, че именно на тази среща на Г-8 имаше за цел да обсъди именно този проблем. В резултат, на което и осемте страни членки намалиха дълговете на бедните държави. Не мога да пропусна тук едно изказване на американския държавен глава, на когото аз лично, в никакъв случай, не симпатизирам, но думите му, в този случай, говорят самата истина. Той казва: “Но да не се лъжем – тези, които протестират срещу свободната търговия, не са приятели на бедните.” Всъщност онова, към което се стремят бедните страни, от което имат нужда, е по-свободен достъп на техните продукти, по-специално до селскостопанските пазари на богатите такива. С други думи нужна им е повече глобализация.

Основното, в което обвиняват глобализацията е, че тя ще подчертае неравенството и ще утежни бедността. Но всъщност причината, която се крие зад желанието тя да бъде контролирана или дори изцяло отхвърлена, е, че в настоящия си вид глобализацията се идентифицира с капитализма и с пазара, които от своя страна в настоящия контекст се свързват с американското надмощие.

Факт е, обаче, че глобализацията е съществувала много преди създаването на САЩ. Икономистът и историк Режи Беничи казва, че тя съпътства цялото развитие на капитализма.

По един въпрос и глобалисти и антиглобалисти постигат съгласие. А именно, че “разривът между богати и бедни се задълбочава”, и още, че “бедните стават все по-бедни, а богатите – все по-богати”.

Важно е да се отбележи, че двете твърдения не са синонимни! Често срещана логическа грешка. Пропастта между богати и бедни може да расте и същевременно с това жизнения стандарт на бедните да се покачва.

Жан-Франсоа Ревел обяснява това по следния начин: мнението на повечето хора бива манипулирано, или по-скоро, оказва му се натиск, и то двойствен. От една страна бедните страни целят да предизвикат съжаление/съчувствие и да получат повече помощи, а от друга страна пропагандата на идеолозите в по-развитите страни, опитващи се да превърнат глобализма и либерализацията във виновници за непрекъснато нарастващата световна бедност.

В началото споменах едно своеобразно “танго за трима”. Дойде ред и на третия. Наред с глобалисти и антиглобалисти напоследък се очертава едно ново явление/движение – алтерглобалисти. Алтерглобализмът е движение за социален протест и социално действие. Неговата цел е социалната справедливост, която липсва в псевдодемократичния глобализъм. Това специфично социално и духовно-идеологическо движение се приема доста добре сред “зелените” почти в целия свят. Отличителният елемент при алтерглобалистите, също така е голям техен плюс е фактът, че те са осъзнали една важна истина. А именно, че същността на съвременната глобална стратегия е да се създаде система за господство на Севера над Юга, на англосаксонския капитализъм над други форми на общественото развитие, на богатите над бедните. Според професор Загоров, от там става ясно, че основаната на неолибералната идеология глобализация е насочена към осигуряване на предпоставки за световно господство на една-единствена суперсила, претендираща да узурпира и приватизира монопола над основните икономически лостове и чрез тях да провежда политика на културен колониализъм.

Още в средата на XIХ век Карл Маркс открива, че не капиталът, а неговото функциониране, в едно или друго общество, води до влошаване на обществените отношения, при които тези, които притежават средствата за производство получават привилегията да експлоатират, да потискат и унизяват милиони хора, превръщайки ги в наемни работници – хора, лишени от всякакви средства за производство и поради това винаги онеправдани и унизявани.

Алтерглобалистите смело набират скорост по световните социални форуми. За тях те са прекрасна възможност за разкриване и популяризиране на приоритетите и основните принципи на философия им. Основните им принципи и ценности се приемат от все повече държави и европейски структури. В тяхна полза е и фактът, че идеологията им отговаря на коренните интереси на работническото движение, което пък вижда в лицето на алтерглобалистите нов източник на енергия. Също така дава надежда и на много други, загубили вяра в досегашните форми на дейността си – природозащитници, синдикални и студентски организации, дори религиозни общества.

В заключение ще изразя своята лична позиция. Аз съм привърженик на глобализма, на процеса глобализация. Въпреки наличието нанякои негативни тенденции, тя определено е най-креативното от трите движения, както и най-мощното. И може би единственото от трите, описани по-горе, което, на този етап, е невъзможно да бъде спряно/предотвратено. От друга страна, признавам, че виждам плюсове и в алтерглобализма. Самият факт, че се търси алтернатива, говори за готовността да се правят компромиси, а компромисите са една от предпоставките за толерантност. А толерантността е един от ключовете за многото врати, които трябва да отворим по пътя си към прогреса.

Испанска пенсия в резида!

Аз съм от хората, които вечно се оплакват. На мен все нещо не ми е наред, все съм нещастна, все ощетена, все прецакана и какво ли още не.
Събуждам се и първата ми мисъл е – мамка му, same shit different day!
Което си е една прекрасна нагласа, ако държиш да си прекараш живота с глава в гз.
Ментални клизми ол дъ тайм.
Вече дори ми харесва.
Та, ставам и си мисля, сега няма да има кафе, нито топла вода, може дори и ток да няма.
Обаче има!
Damn!
Защо има?
Ами сега? За какво ще мрънкам?
Обаче аз съм изобретателна мацка! Поглеждам се в огледалото и си казвам – Браво, бейб, и днес нямаш торбички под очите, затова пък косата ти изглежда като нек’во птиче гнездо, second hand.
Мия зъби и си мисля, още един скапан ден. Псувам сценария, на него не му пука. То и на мен не ми пука, затова се разбираме толкова добре.
Наоколо няма други мрънкащи, оплакващи се. Няма – на работа са. Хората работят!
Hello, world!
Това е малоумщината, която във всички първи уроци по php или html те карат да пишеш. И хоп, (!!!) ето, че вече си програмист!
О, да имаше и някъде нещо от рода на “Това е сайта на еди кой си… Who cares?
Пих едни хапчета преди два дни и си изповръщах душата, плюс всичко, което беше в червата ми.
Останалото излезе през default-овия exit.
За какво се оплаквах последно? Ах, да – чувствам се празна. Не е толкова лошо, само дето е гадно.
Нещата в моя живот не винаги са лоши, просто са си гаднички.
В дневния ред следва разговор с майка ми, в който тя пуска няколко бързи, доста добре обмислени, интрижки, да е жива и здрава, ако не беше тя, сигурно, нямаше да имам за какво да се оплаквам от 12-16ч. А времето, през което не се оплаквам от някого или на някого си е просто загубено. Дори и човек като мен не обича да си губи времето, ще знаете.
Почвам, мрънкайки (на себе си), да мия чинии и се чудя няма ли някой ден да се измият сами?!? Сигурно, само трябва да почакам. Сигурно, като им дойде вдъхновението някой ден, ще го направят.
Нищо аз умея да чакам.
Измивам чиниите, допивам си кафето и продължавам да мрънкам, ах, колко съм самотна, ах, колко съм тъжна, ах, колко ми е скучно. На онези, които ходят на работа сигурно не им е скучно. И тук идва моментчето, в което мрънкам, защото те имат работа, а аз нямам! Ама не е честно! Изобщо не е честно!
Светът е длъжен да ми намери работа и да ми плаща, дори и да не върша нищо, дори и да карам по два weekend-а на седмица и да ме осигуряват не на пълен, а на двоен работен ден. Разбира се, че е длъжен!
Изобщо, много съм възмутена! Това е един адски несправедлив свят!
Колегите ми, в университета, също така са длъжни да ходят там всеки ден и да висят по 5-6 часа, заради мен, да пишат като луди и после да ми носят на крака лекциите! Също така са длъжни и да ги учат вместо мен и да ми вземат изпитите!
Хората около мен, разбира се, са длъжни да ме обичат и да ме търпят, да ми се усмихват и винаги да са нормални! Много е важно винаги, ама абсолютно винаги да са нормални, в кондиция и да са силно заинтересОвани от това как съм и какво ми е, и защо мрънкам, както и да ме насърчават да мрънкам още повече. Да, това е основната им задача. Време е да осъзнаят, тези, които още не са, че целта, с която са дошли на този свят е именно тази! О, да и задължително трябва да цъфтят, когато ги обиждам и наранявам! Това е много важно! Иначе да се махат, не с ами нужни, ако не отговарят на тези изисквания. Въобще палитрата от качества е изключително важна. Ако я нямат да се махат всички!
Ааааааааааааааааааа, ама, че съм досетлива, ето защо ги няма!
Сега някой чисти в другата стая! Похвално! Някой е длъжен да ми чисти кочините, както и да ми готви и да се грижи да имам всичко, от което се нуждая! Колкото до родителите ми – те са длъжни да ме търпят също така! Да ме издържат още няколко десетилетия, докато стигна пенсионната възраст, а после да вземам пенсия на техния стаж. Пфф, идейна, идейна, идейна… Трябва да променят закона! Доскоро примерно беше така, сега не знам, не съм го чела скоро, но ако родителите ти преди милион години са бачкали в ТКЗС, да речем, тоест са били “член-кооператор”-и (каквото и да е значело това в соц-системата), дори и да са починали можеш да вземеш от техния стаж, колкото ти е нужно. Забравих да кажа, че се иска съгласие от другите наследници преди това! Възможно е да имат претенции. Хм, силно се съмнявам, че можеш да го вземеш целия… което си е жалко! За мрънкаща експлоататорка като мен би било просто перфектно. Моят дядо примерно 49-та става такъв член-кооператор и те имат за месеца даден брой часове – работни, но са сравнително малко, по мой спомен са били дори доста малко – към 130-40. А селяните са работни хора, знаете, той, а и не само той е правил по двойно повече. Преди тази информация беше в общинските регистри, но сега вече е предоставена на НОИ и всеки може да стигне до нея. Нямам идея защо ви го казвам това. Предполагам, че това все още е актуално. Имайки предвид какво е българското законодателство съм склонна да вярвам, че това поне до 2010, когато уж ще се приема новия закон, ще си е актуално. Пак казвам, може и да греша.
Сега да не помислите, че чета много! АБСУРД! Аз съм неграмотна. Четенето отнема много време и трябва да се мисли, и да се разбира, а на мен това ми отнема от времето за мрънкане, така че е напълно недопустимо.
Ох, гладна съм! МРЪН! Някой трябва да ми е сготвил! Задължително! По света може да измират милиони от глад, но АЗ трябва винаги да съм сита!
Вчера имах имен ден. Взела съм името на една католическа мъченица. Ама че съвпадение и аз съм много измъчена. Споменах ли вече, колко измъчена СЪМ ВСЪЩНОСТ? Трябва да пробвам да ходя по вода! Току виж не потъна!
Скучно ми е! Бързо някой да започва да ме забавлява! ВЕДНАГА! Флората и фауната са длъжни да се грижат за това на мен да ми е забавно и интересно!
Сега ще прекъсна за малко мрънкането си, но само за малко, и ще се върна към листовките. Защото все още не съм намерила някой, който да ги научи заради мен и да ми изкара изпита. Но ще го направя, евентуално. А после ще намеря някой, който и да мине кормуването вместо мен, и да ми купи кола, и да я кара вместо мен.
Накрая ще намеря и някой, който да го живее тоя мрънкащ живот заради мен и ще отида в Испания да упражнявам немския си.
Приятен ден!

P.S.: Междувременно, както съм си там, в Испания, ще взема набързо едно немско гражданство и ще дочакам пенсията в костюмче от три части, в някой сладък бонбонен цвят, или може би резида.

Да, резида е добре. Ще ми отива на очите.

bored

Сутрин се събуждам от език, ходещ по рамото ми, по врата ми и дъх на неизмити зъби. Любимият човек..? И какво? Като е любим устата му не вони ли сутрин? Обръщам се на другата страна и се сгушвам в него. В дупето ми се отърква  една сутрешна ерекция. Мразя да правя секс сутрин! И мразя да се целувам преди да съм си измила зъбите. Може би някъде по света има хора, чийто дъх сутрин ухае на рози преди да са си измили зъбите, по този свят какво ли няма, защо и  това да липсва. Е, да ама аз не съм от тях! И хората, с които съм правила секс до сега, както и тези, до които съм се будила сутрин също не са били от тях. Усещам с носа си. Call me bitch! Не ми пука. Усещам с проклетия си малък, сладък нос. И като усетя нещо, което не мирише добре съм недоволна. И докато си мисля всичко това и се мръщя в просъница сутрешната ерекция на колегата все още се търка в задните ми части. Какво правя? Ако бях достатъчно пряма щях да кажа: “Остави ме да спя! Не ми се прави секс. Устите ни вонят!” Но не, аз просто се правя, че спя – тъпо, а? И защо, за Бога, трябва постоянно да се гушка някой в някого и прочие? Толкова е задушаващо и задължаващо. Първите дни – ОК, както и да е. Но после? После?!?!? Всичко е така пресилено. Не може ли да стане сутрин, да си измие зъбите, да се приготви за работа, да пие едно кафе, да ме целуне по бузата и да се разкара? Аз ще бъда в това легло  и вечерта, и  тази след нея , и евентуално следващата също.. Вечер като се прибира не може ли просто да влезе в апартамента, да ме целуне  и животът да продължи, както преди това?!?! Сякаш има още някой в проклетата стая и демонстрираме близост. Трябва да има тричасова целувка, която при  други обстоятелства би довела до секс, но в случая това е просто една ненормално пресилена “здравей-целувка”. И резултатът след няколко минути е началото на някаква ерекция при него и мокро петно  по дъното на боксерките ми. Така, а сега да вечеряме.

После идва “приятелката”, “вярната”! Идва и пита: “Какво става? Каква е тази  мутра ‘а ла отчаяни съпруги?” (апострофчето де му е мястото?) Казвам й за сутрешната изнасилена, филмова любов и тя отвръща: “Оооо, считай се за щастливка! Моят си идва толкова уморен, че сутрин едва отлепя и .. секс – йок.”  Сестрооооо, не аз съм щастливката, просто ти си  нещастница.” Ама си мълча. На това лицемерното му казват в наши дни по един начин… ама, а де, не ми идва сега думата. Слушам я как се оплаква от непотребния си псевдо-мъж и се чудя, да я прекъсна ли и да й кажа, че светлина у тунела ни в началото, ни в края има или пък да я изслушам и да направя онази яката физиономия – много ме бива – “ах, миличка… знам, че не е лесно, но това ще мине и той ще се промени, и  ще спре да пърди по време на ядене, и ще започне да те чука  горе-долу сносно поне веднъж седмично!”, или просто да повърна върху й? Вместо това се почесвам и се замислям дали да не отида да спя у сестра ми довечера. Там единственото еректирало може да се окаже песа й, но с него се справям без проблем. Той не е особено чувствителен по отношение на дъха си.

Вулгарната ми муза за момента секна.

Пред вратата ти има зима с колело.

Вървяха по мрачната алея. Държаха се за ръце. Гледах ги през тъмните си очила. Не, не се взирах, по-скоро се реех около тях. Бяха интересни. Тя бутайки байк-а си, а той отчаяно опитващ се да се придържа към припряните й крачки. Бъраха ли за някъде? Кой луд бърза в ден като този? Днес всичко е бавно, мислех си аз.
Гледах ги. Не се усмихвах. Просто поглъщах стриктно всяко тяхно движение. Всеки поглед в страни….
!!!
Ама че странно! В страни… защо гледаха в разни хаотични посоки?
Не се поглеждаха, а държаха ръцете си. Не се поглеждаха, но говореха. Устните пъргаво бълваха разни неща, които аз не чувах. А и не исках да чувам. Почти бях сигурна, че си говорят за всичко друго, но не и за това, което аз предполагах. А аз нищо не предполагах.
Именно затова.
Облаци.
Имаше много облаци.
Ето, че се приближиха. Забавиха крачка… спряха. НЕ! Нееееее, не, не, не! Не сядайте до мен! Твърде близо е! Ще ви чувам… искаше ми се да им изкрещя. Не го направих, разбира се. Не исках да ги чувам. Не исках да чувам нищо за живота им, проблемите, радостите, успехите и нетакивата. Защо седнаха до мен??
Защо такива хора сядат до моята пейка, в ден като този?
Има нещо нездраво в това, мислех си(пак).
-Мисля да уча тази вечер. Имам изпит на 18ти.
Той.
Тя си играеше с гумата на байк-а. Задната. Правеше се, че проверява нещо. Мисля, че нямаше ни най-малка идея какво точно прави. Но продължаваше да го прави.
Намръщи леко чипото си носле и отвърна:
-Ще го вземеш. Ти винаги ги вземаш. Понякога се чудя защо изобщо се явяваш. Няма никаква тръпка. Толкова е скучно.
Това изглежда го подразни.
-Какво разбираш ти от изпити и тръпката от тях?
Ауа! Това май заболя. Но тя остана спокойна. Поне видимо… Подсмихна се някак премерено:
-Прав си. Нямам представа.
Това видимо го успокои и каза, някак безгрижно:
-А ти? Планове?
Стори ми се разсеяна. Сякаш нито искаше да е там, нито дори БЕШЕ там.
-Планове? Да, но не мои. Копелето, което ми плаща ми спретна план – втора смяна.
-За Бога, докога ще продължаваш да го търпиш. Работиш като вол, заплатата ти е повече от жалка. В края на деня/нощта си скапана, гладна, жадна и непременно, малко или много, унизена. Този тип е пълна измет.
-Защото някой трябва да плаща наема и сметките, както и причините да не съм гладна и жадна. Сеш’ ли се?
-Напоследък си започнала да говориш като някакво проклето улично хлапе. Отъде вземаш тези изрази. Грозно е, не ти подхожда.
-Аз съм улично хлапе.
Тя се забавляваше. Изглеждаше, сякаш, започва да и допада цялата тази ситуация.
-Знаеш, че не ми е приятно, когато говориш така.
-Да, зная. Извинявай.
Олицетворение на самото търпение, да, това беше тя.
Но не разбирах защо.
Някъде между моментите ми беше станало ужасно интересно.
Мълчаха. Не за дълго. Той наръши тишината.
-Става студено, вече не можеш да ходиш на работа с колело. Ще те закарам.
-Не. Предпочитам да отида с колелото.
-Не бъди глупава, ще се простудиш.
-Аз съм глупава. Хората се простудяват всеки ден. Не е края на света.
-О, да, всеки ден. За някои обаче е края. На остроумна ли се правиш?
-И аз исках да те попитам същото.
-Днес се държиш просто ужасно.
О, той беше възмутен! По челото му изплуваха няколко малки бръчици. За малко да ми се стори чаровен. Уви, размина се.
Тя продължаваше да върти задната гума и да си цапа, усилено, ръцете.

Иииии, телефонът ми звънна. Сега вече не мога да продължа. А имах планове… Нищо, ще продължа друг път. За сега ще ги оставя там на пейката. Дано не вали…. не бих искала тя да се измокри. Имаше хубава коса.

Шшшшшшт!
Тихо.

ПРО или “накратко” Американската Национална Система за Противоракетна Отбрана… пясък в очите ни/Ви?

От 27.03.2007:

(Преди време, брат ми, който следва ЗНС в НБУ, ме “помоли” да напиша няколко “странички”, цитирам:”нещо като реферат, но не точно”, по тази тема. Аз, признавам си, съм доста далеч от материята, за която съм писала, но все пак опитах и не съжалявам… Оказа се неизчерпаем кладенец, бездънен и мътен – интересен. Изчетох всичко възможно в гуугъл и заех доста цитати.Получи се това.):

VS. Официално Вашингтон обяви открито намерението на САЩ да разположат в страни от Източна Европа елементи от американската национална система за противоракетна отбрана (ПРО). На 29 януари бригаден генерал Патрик О’Райли – зам.-директор на Агенцията за ракетна отбрана към Пентагона – обяви плановете на САЩ до 2011 г. да разположат система за защита срещу балистични ракети в Европа. Щатите са решили да изградят в Европа т. нар. трети позиционен район. Наблюдатели оценяват, че това реално е началото на нов етап, нова спирала от световната надпревара във въоръжаването. Според началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Русия, арм. ген. Юрий Балуевски, САЩ разглеждат Полша, Чехия, Унгария, Турция и България „в качеството на потенциални кандидати” за военни бази със стратегическа система за противоракетна отбрана (ПРО), наричана от британския вестник “Таймс” „Син на звездните войни” (Son of Star Wars).Това обаче не е изненада и можеше да се очаква. Още през 2002 г., когато напусна двустранния Договор за ПРО от 1972 г., Вашингтон обяви намерението си да включи Европа в отбраната срещу междуконтиненталните балистични ракети на противника. Този договор работеше ефективно и ефикасно възспираше надпреварата в стратегическото въоръжаване. На 26 май 1972 г. американският президент Ричард Никсън и съветският лидер Леонид Брежнев сключват договор за ПРО, който постановява:1) Системата ПРО парира балистични ракети в полет и се състои от установки, радари и прехващачи.2) На САЩ и СССР се разрешава да имат по една ПРО площадка на своя територия.3) Всяка ПРО площадка може да разполага със 100 прехващача с обсег до 150 км.4) ПРО системи с морско, въздушно, космическо и подвижно базиране не са разрешени.5) ПРО установките не могат да се презареждат бързо и да изстрелват повече от един прехващач.Интересно защо Белият дом се отмята от подписа си? През 1990 г. част от доктрината за национална сигурност е запазване водещата роля на САЩ в международната политика след края на ерата на директното противопоставяне със Съветския съюз. Тогавашните насоки не поставят като приоритет в близко бъдеще развитието на системата за ПРО, но и не я отхвърлят. Оказва се, че с множеството тенденции, които обхваща, тази концепция е водеща и до днес.Както стана ясно, САЩ са решили да разположат в Чехия мощен радар, а в Полша – 10 противоракетни елемента с базиране в шахти. В отговор на това руският президент Владимир Путин обеща от страна на Русия “най-ефективни и асиметрични отговори”. Според него Русия има система за ПРО и система за преодоляване на ПРО. За специаристите не е тайна, че Путин има предвид основно новата ракета “Топол-М”, която е неуловима за прехващачите на американската ПРО. SS-27 (Топол-М) е основна стратегическа балистична ракета с уникален боен блок, с хиперзвуков двигател със скорост над 5 пъти по-голяма от тази на звука. Не лети по балистична крива в Космоса, а хоризонтално – само на 30 км височина, като изпълнява невероятни маневри. Това я прави недосегаема за ПРО.Скоро Русия ще разполага с оръжие от ново поколение, за което системите за ПРО, включително разработваните днес, няма да имат никакво значение, предупредиха руски експерти.Сегашната система за ПРО на САЩ е разработена за унищожаване на балистични ракети, които летят по зададена траектория. Новото руско стратегическо оръжие обаче ще се движи с хиперзвукови скорости, като променя траекторията си по височината и посоката на полета. То ще използва нови физически принципи и ще може да носи ядрен заряд. Това ще направи новата американска ПРО безсилна и безполезна. Главнокомандващият руските ВВС генерал Владимир Михайлов твърди, че със своите планове да разположат ПРО в Източна Европа американците пръскат пари на вятъра.Нека погледнем проблема от военно-техническата стпрана. Радарът в Чехия с обсег 4-4,5 хил. км според американците ще влезе в действие не по-рано от 2011 г. Ракетите в Полша още по-късно. САЩ не разполагат и скоро не се очертава да имат аналог на оръжието, споменато от Путин. А руската система за ПРО А-135 е в състояние на бойна готовност, което се потвърждава и от скорошното успешно изпитание на ракетата 53Т6.Излизането на САЩ едностранно от Договара за ПРО дава морално право на Русия да постъпи по същия начин с Договора за РСМД(Ракети със Среден и Малък Обсег), смятат в Кремъл.Идеята за излизане от този договор носи силен политически заряд и е адресирана към страните от Източна Европа. За тези страни световните медии твърдят, че са склонни да предоставят територията си за инсталиране на американски системи за ПРО, насочени срещу Русия.Министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс заяви, че разполагането на системи за ПРО в Европа не е насочено срещу Русия. Едва ли обаче американските ракети в Европа ще са насочени срещу държави като Иран и Северна Корея. Тези страни не разполагат със сериозно балистично оръжие. Дори да имаха, траекториите на тези ракети няма да минават през Полша и Чехия.Първият зам.-директор на Института на страните от ОНД (Общност на Независимите Държави) генерал-майор Владимир Романенко пояснява, че: „Нито Северна Корея, нито Иран са способни да създадат ракетни системи, които в обозримо бъдеще да поразяват САЩ или Европа. В течение на още 50 години тези страни не могат да създадат подобна ракета”. Те разполагат само с тактически ракети с близък и среден радиус на действие, а те не могат да долетят до Полша например. Подхвърлената версия за предназначението на ПРО е несъстоятелна и предназначена за лаици. Дори ако Иран имаше междуконтинентални балистични ракети (МБР) с достатъчна далекобойност, най-краткият маршрут до Северна Америка е през арктическите области и не достига територията на Полша. За да атакува Европа, Иран трябва да изстреля ракети по южен маршрут, и за прехващането им е най-добре ПРО да бъдат разположени в Израел, Турция и Гърция. Видният американски аналитик Хари Сеймур е категоричен: „На Техеран ще му бъдат необходими още много години, за да придобие способността да нанася удари по САЩ”! Днес с МБР с голяма далекобойност разполагат САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция. Индия разработва система с радиус на действие 9-10 хил. км, която може да бъде изпитана през 2008 г., а през 2015г. – приета на въоръжение. Засега нито една друга страна не е способна да създаде, още повече да произвежда серийно, ракети с далекобойност над 2,5-3 хил. км. А с тактически ракети с близък и среден радиус на действие напълно могат да се справят зенитните ракетни комплекси (ЗРК) от противовъздушната отбрана (ПВО) „Пейтриът” на САЩ, „Ероу-2″ на Израел, С-300 и С-400 на Русия. И не е необходимо да се изгражда стратегическа ПРО. Руският експерт ген.-майор Владимир Белоус от Центъра за международна сигурност е пределно ясен: „Приближавайки се към руските граници, американците искат да решат главната задача: да прехващат нашите стратегически ракети в началния участък на траекторията, когато те набират височина и са най-уязвими. Бъдещата ПРО в Полша и Чехия ще има антируска и антикитайска насоченост”.Ако става дума за локатор, който да следи Иран, по-подходяща страна за него е друга натовска държава – Турция. Доста по-близо е до Иран. Или може би в Кувейт? А защо не и в Израел? В стратегическия фокус на Пентагона попадат Полша, Чехия, Румъния и България. Полското правителство е дало принципно съгласие за разполагането на противоракетна система и авиационна база за самолети-прeхващачи на полска територия. Премиерите на Полша и Чехия потвърдиха готовността на двете страни да разположат на своя територия елементи на системата за противоракетна отбрана на САЩ.Ние заедно сме дълбоко убедени, че трябва да бъде прието принципно решение по въпроса за сигурността на Европа, заяви на съвместна пресконференция във Варшава премиерът на Полша Ярослав Качински след проведените преговори с чешкия си колега Мирек Тополанек.Русия обаче не мълчи. Ако Чехия и Полша приемат американски бази за противоракетна отбрана, то Ракетните войски със стратегическо предназначение на Русия ще имат за цели и тези обекти. Това заяви техният командващ Николай Соловцов, цитиран от Интерфакс. Съгласно американско-българското съглашение за военно сътрудничество, подписано през април 2006 г., на американците бяха “отпуснати” авиобазите край с. Безмер и с. Граф Игнатиево, плюс стрелковия полигон край с. Ново Село. Но Русия съвсем не разглежда новите бази на САЩ в България и Румъния – разположени тъкмо пред прага й – като част от някакъв “отбранителен пръстен”. Руският министър на отбраната Сергей Иванов определи американското начинание като “открита заплаха за Русия”. Въпреки това, той заяви: “Русия не се тревожи. Нейните стратегически ядрени сили могат да гарантират сигурността й при всякакви обстоятелства.”Пусковите установки на руските междуконтинентални балистични ракети са почти 700 и десетте противоракети в Полша очевидно не са заплаха за тях. Украинското военно ведомство пък се възмути, че американците не обясняват с каква цел се разполага наблюдателната система, кой сектор ще покриват противоракетите. Вариантите са няколко.Първо, въпросните десет ракети-прехващачи съвсем няма да бъдат последни и в Европа ще бъде изградена многослойна ешелонирана система за ПРО. Тя може да бъде подсилена с нови елементи в морето и в космоса и с нови бази в други страни, в това число и в България. Има данни, че идва ред на Унгария и Словакия. Според някои прогнози ПРО на САЩ ще стъпи и в Азиатско-Тихоокеанския регион, ако САЩ наистина възнамеряват да обкръжат с подобни елементи цялата Русия.Второ, вместо противоракети в полските шахти може да бъдат заредени ударни балистични ракети, способни за броени минути да стигнат всяка точка на Русия. Тогава Русия ще разположи противоракети край своите граници. Военните специалисти предлагат да се използват за целта руските комплекси С-400 с ракети, допълнително съоръжени с втора степен, за да развиват по-висока скорост – не 4,5, а 9 км в секунда.Трето, с появата на елементи от ПРО на САЩ в Европа предвиденото изграждане на европейска тактическа ПРО само за европейския театър на бойни действия ще бъде забравено. Според договореностите до 6 години трябва да заработи командно-щабната структура на американско-европейска ПРО. Планира се обаче тя да бъде създадена чрез американски технологии и да се управлява иззад океана. Налице е различие в подходите, което САЩ игнорират – американците изграждат отбрана срещу междуконтинентални балистични ракети, а европейците – срещу крилати ракети и ракети със среден обсег.Днес Пентагонът разполага с две бази за ПРО, на Аляска и в Калифорния, с общо десет ракети-прехващачи GBI (Standard Missile-3) в шахти, които имат далекобойност 1000 км и височина на прехвата до 250 км. Снабдена с кинетична бойна глава, антиракетата поразява балистичната ракета на противника с ударни метални елементи.Американските противоракети “не са толкова бързи, колкото руските ракети”, заяви на пресконференция във Вашингтон ръководителят на Агенцията за противоракетна отбрана /ПРО/ на САЩ Хенри Оберинг. “Даже и да искаме да засечем руските ракети, можем да направим това на много малък участък”, каза той. “Американските ракети-прихващачи, които се предвижда да бъдат разположени в Европа в рамките на развитието на системата ПРО, са насочени срещу заплахи, идващи от Близкия изток, а не срещу заплахи – от Русия”, твърди Оберинг. Немският в. “Франкфуртер алгемайне цайтунг” пише, че успокоителните уверения на Варшава и Вашингтон, че ПРО не е насочена срещу Русия “едва ли неутрализират съпротивата на руското правителство срещу американските ракетни планове”. Но ето как американският адмирал А. Бърк, в годините на студената война, рисува тази картина: “Нашите войски и бази, корабите и авиацията, представляват трамплин за скок срещу Съветска Русия. Те са разгънати по такъв начин, че практически обкръжават Русия от всички страни. Погледнете картата на света и ще се убедите, че те напомнят челюсти на огромен крокодил, готови да се затворят всеки момент”. Тази картина впрочем и сега не се е променила. Нещо повече, този обръч е уплътнен с новоустановените американски бази в Средноазиатските държави – Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. Те са поискани уж за обслужване на войната срещу Афганистан, но като се погледне геостратегическото им местоположение, се разбира, че тяхното предназначение е друго. Нарушава се съществуващият баланс на руските и американските стратегически сили и се стимулира надпреварата в ракетното въоръжаване в Близкоизточния регион и Северна Африка. Съществува и опасност в един момент шахтите на системата за ПРО да се приспособят за балистични ракети, които могат да атакуват най-отдалечените обекти от европейската част на Русия. Пред „Газета виборча” началникът на Генщаба генерал Балуевски заяви: „Какво можем да направим? Моля, стройте щит. Само че помислете какво после ще ви пада над главите”. Това, естествено, се отнася и за останалите страни от Източна Европа, включително и България. Разполагането на активни компоненти от ПРО на САЩ на територията на европейските държави, според генерал Балуевски, може да се възприеме като опит на Вашингтон да натовари Европа с тежеста от всички последствия на възможен конфликт с употребата на балистични ракети. По същество в Европа ще бъде създаден преден рубеж на американската териториална отбрана. Процесът на прехващане на балистични ракети, снабдени с ядрени или химически бойни части, може да доведе до екологична катастрофа в европейските държави. Отпадъци от ракети-прехващачи и бойни части на атакуващи балистични ракети ще падат на територията на неутрални държави. Според военната доктрина Русия си запазва правото да нанася превантивни, включително и с използването на тактическо ядрено оръжие, удари по обекти, които представляват опасност за нея. Така че страните от Източна Европа, които пуснат на собствена територия американската ПРО, могат да заплатят за тази политическа крачка висока цена. Това ще означава, че по вина на САЩ ще стартира нова спирала в надпреварата във въоръжаването и ще бъде унищожен един от най-важните документи в сферата на разоръжаването – Договора за Ракетните системи с малка далекобойност.

Разполагането на ракетни комплекси в гъстонаселена Европа априори може да предизвика недоволство в Стария свят. Водещите страни от НАТО, Франция и Германия, не одобряват намеренията на днешните ръководители на Полша да предоставят своята територия за строителството на стартови позиции за американски антиракети.

Германският външен министър Франк-Валтер Щаймайер предупреди Вашингтон да не се опитва да създаде ново разцепление в Европа с плановете си за поставяне на радарни установки във Великобритания, Чехия и Полша като част от своята противоракетна отбрана (ПРО). В коментар за неделното издание на германския в. “Франкфуртер алгемайне цейтунг” Щаймайер заяви още, че противоракетният щит по никакъв начин не трябва да създава повод или условия за нова надпревара във въоръжаването. Изявлението на германския дипломат е оценено от агенция Ройтерс като един от най-острите досега коментари от страна на Берлин, който председателства ЕС. “Няма нова и стара Европа и никой не трябва да се опитва заради краткосрочните си интереси да създаде такова разцепление”, пише още германският външен министър. И накрая нека си припомним думите на великия британски политик Уинстън Чърчил, който казва: “Нека не забравяме, че приемайки американски бази на територията си, ние автоматично се превръщаме в мишена. А защо не и в център на мишената.”

Джайнизъм.

“Задължавам се да съблюдавам принципа на равенство.”

“Аз се отвръщам от вредностни дела според силите си.”

(задължителни клетви, полагани от всеки аскет)

Странни същества сме ние, хората. Крещим, молим, воюваме за свобода на духа, действията и решенията си, а същевременно с това е налице и нуждата ни да се уповаваме на някого, на нещо. Най-често това е Бог. С десетки различни имена, но все пак нещата, в повечето случаи, опират до някаква свръх сила. Такава, която да закичим с личните си успехи или пък да упрекнем за провалите си. Хора всякакви, интереси, ценности и провали всякакви. От там и наличието на десетки различни религии.

Наскоро четох разни неща за Джайнизма. Малкото, което запомних, ще разкажа тук, за да не забравя и него.

През шести век преди Христа, в Индия…

…определени хора проповядвали равенство не само за хората, но и за всички същества. Тези хора били наричани джини, откъдето идва и наименованието на вероизповеданието им. То се дели на две главни секти – Шветамбара и Дигамбара.

Монахът трябва да се движи само денем, за да не сгази неволно насекоми, да диша през марля, за да не вдиша мушици, да не говори за жени, за ястия, кражби и други подобни. Той трябва да бъде обучен да не се вълнува от нищо външно – нито красиво, нито грозно, нито полезно за него.

Трябва да е отдаден на медитация и благозвучно рецитиране на свещените текстове. И към това нека прибавим и маниакалната им нужда да се самонаказват. Което, като се замисля, доста напомня на “Opus dei”. Типичен пример и може би най-яркият за това е двадесет и четвъртият и последен пророк на Джайнизма – Махавира. Той се е отдал на интензивно самонаказание и медитация в продължение на 12 години, като изтърпял много унижения от невежите. Оттогава бил наричан Махавира – велик герой.

Това показва много неща – като за начало, как се изменят понятията, заложени в ценностите ни, във времето. Истината е, че не разбирам нищо. На мнение съм обаче, че за да бъде разбрано учението на Джайнизма, трябва най-напред да се разбере неговия етически смисъл. За целта е важно, разбира се, първо да изясним що е то етика. Това, според дебелите, прашни речници, е общо понятие за това, което често се описва като „наука за моралa“. Във философията етиката е част от аксиологията (теорията на ценностите). С няколко думи за какво иде реч при Джайнизма. На какво учи, какво проповядва.. пропагандира. Според джайнистите всички различия между едно същество и друго се дължат на закона на карма, Откъдето е ясно, че и най-малкото развито същество, като растението може да се развие в човешко същество и чрез духовна еволюция да получи абсолютна свобода от преражданията и обратно – човека може да се върне до положението на растение. Самото равенство не е в равните възможности на съществата, а в тяхната еднаква духовна основа. Да, може би са прави. Може би е така. Може.. би, да би или не би, но само в Матрицата или евентуално в Междузвездни войни. В този ред на “може”, да, нямам право да съдя и определям кой в какво да вярва, но имам право да избирам сама за себе си. Затова, определяйки се като краен реалист, намирам основите на това учение доста нестабилни. Но, за да не “звуча” твърде черногледо ще кажа, че и аз на свой ред, ако погледна малко по-абстрактно, бих могла да намеря нещо и за себе си в Джайнизма. Изхождайки от дуалистичната природа на учението, според която човешката личност се състои от два елемента: джива (душа) и аджива (материя), спасението на отделната личност е възможно чрез духовно усъвършенстване. Ако перифразирам или по-скоро го погледна през моите очи това за мен е фактът, че човек може да се поправи, да поправи грешките си, работейки усърдно над себе си, полагайки старание. А и нека не забравяме, че цялото учение е подчинено на неговата етика, или мокша – марга (път към спасението). Освен по-горе изтъкнатото, уви, не намирам нищо, адекватно на днешния ден, в Джайнизма. Причините, които често биват изтъквани за залеза на Джайнизма, или по-скоро на упадъка му, са най-вече липсата на прочути проповедници след Махавира, разделението на две основни секти, липсата на покровителство от управляващите и реформирането на индуизма. Според мен обаче това са само част от причините. Да не кажа по-маловажните такива. Реалните, истинските причини се крият някъде там – в ежедневието.

Един Той и една Тя.

-Тръгвам.-прошепна на празната стая.

..и си тръгна. После той дълго стоеше с чело опряно о стената и не мислеше. А може и да е мислил. Това аз не знам. Понеже не съм нито Тя, нито Той.

Видях ги няколко часа по-рано същата вечер. Изглеждаха щастливи. Смея да вярвам, че бяха щастливи. Тя носеше нещо синьо. Той също. Дадоха им маса съвсем близо до нашата. В началото и двамата не казваха и дума. Замислих се дали могат да поръчат, да се нахранят, да платят, да станат и да си тръгнат без да нарушат мълчанието. Дали? Надали. Тя имаше да му казва нещо. Колебаеше се. На него не му пукаше. Не, може би щеше да му пука ако знаеше, но беше твърде щастлив да се наслаждава на приятна съботна вечер с любимата си жена, в любимия си ресторант, за да забележи какво има зад очите й. И не го виня. При тези очи и аз не бих гледала по-назад.(поне не през цялото време)

Той си поръча канелони с най-сметаново-пищния сос на този сметанов, пищен свят. Тя пожела просто десерт. Имаше нужда от захар. Напрежението я изяждаше отвътре.

След 43 минути станаха. Тя се усмихна на салонния управител, а също и на двете момичета, които пъргаво отнесоха всичко. Излязоха от ресторанта и се спряха пред входа, за да сложат ръкавиците си. Продължи ненормално дълго. На отсрещния тротоар стоеше жена и продаваше карамелени бонбони. От онези големи, завити в прекрасно фолио. Онези, които бедните деца никога не можеха да си позволят. Те се загледаха в жената. И двамата мислиха за едно и също нещо. Почти всеки път, когато се скараха за нещо си подаряваха по един такъв бонбон. Дар на мира. Той я погледна. Очакваше тя да се усмихне и да каже, че иска бонбона си преди да са се скарали този път. Тя обаче не го направи. Бръкна в джобовете си и извади монети. Преброи ги. Замисли се за майка си, която винаги й правеше забележка, че не е дете и не е редно в джобовете на палтото и да дрънкат монети. Усмихна се едва. Преброи паричките отново. После бръкна в неговите джобове. Извади от там и неговите монети. Усмихна се пак. Този път доста по-широко. По това си приличаха. Той също винаги оставяше монетите в джоба си. Но при него беше по-скоро понеже в бързината минавайки покрай просяците не искаше да се спира и да рови в портфейла си. Вадеше бързо паричките и ги подаваше на клетниците. Винаги в ръцете.. Да, тя беше забелязала, но не казваше нищо. Не искаше той да мисли, че следи всяко негово действие. Разтърси леко глава и пак преброи всички парички. Бяха достатъчно за точно шест бонбона. Точно толкова и бяха нужни за това, което смяташе да направи. Той гледаше някак изненадано и с любопитство. Не се сдържа и попита:

-Трябват ти пари?

-Не. Тоест да, но дребни.

-Мога ли да попитам защо?

-Можеш.

-Е?

-За шест бонбона.

-Мислиш да се скараме шест пъти тази вечер?

Усмихваше се.

-Не. Мисля тази вечер да ти поискам шест пъти прошка без да се караме.

-Добре, но само ако ми помогнеш да ги изядем.

-Ще видим.

По сценарий тук тя винаги се усмихваше с него, помисли си той. Но по сценарий тя никога не купуваше шест бонбона. Явно тази нощ ще свирят по слух.

Тя изтича, пресече улицата и се насочи към жената със скъпите бонбони. Избра любимите му, плати на жената и пожела весели празници. Жената отново й напомни майка й. Усмихна се много топло, както само една майка може да се усмихне и пожела подобни коледни неща.

От другата страна той я наблюдаваше как прибира бонбоните в чантата си и кима за довиждане на продавачката. Имаше светлина и уют във всяко нейно
движение. Тя беше неговият дом – светъл, топъл, уютен, изпълнен със смях, усмивки и мирис на ванилия. Погледна часовника си. После пак нея. Не го видя. Тя ненавиждаше той да гледа часовника си, когато са заедно. Когато питаше защо тя му обясняваше така:

“-То е като да планираме една вечер само за нас, двамата, сами в непознат град. Да я чакаме два месеца с нетърпение и именно тогава да отидем в някое чудесно кино, да гледаме любим филм и аз да срещна седем мои приятелки и с всяка да се прегърнем, целунем и да разменим по няколко думи.”

После накланяше глава на една страна и се поправяше:

“-Всъщност не, не седем, а седемдесет и седем! А защо не и седем пъти по седемдесет и седем?”

Той пак не разбираше, но пък представата за описаното дотолкова го ужасяваше, че мигом спираше да гледа часовника си. Не, че не харесваше приятелките й… Онази червенокосата беше…о, Боже! По дяволите червенокоската, защо тя купуваше шест проклети бонбона???

-Готова съм, можем да тръгваме.

Любимият глас го откъсна от мислите му.

-Остави ли бонбони и за останалата част от хората в този град? Усмихваше се почти безгрижно.

-Оставих само за по-добрите от тях. Къде е колата?

-Надявам се там, където я оставих.

Сега тя се засмя.

-А ако не е?

-Ако не е ще се наложи да се прибираме с такси.

-Моля те, Господи, нека колата е там! Мразя такситата!!!!!

Сега той се смееше.

Колата беше там.

-Може ли да карам аз?-попита тя.

-Ти не можеш.

-Не мога да правя и масажи, но ти не се противопоставяш на желанието ми да те масажирам.

-Да. При масажа е малко вероятно да убиеш и двама ни.

-Ха-ха!

Усмихнаха се един на друг кратко. Замълчаха отново. Тя леко притиска чантата си в скута си и усети бонбоните вътре. Предстоеше й една доста трудна задача. Дали щеше да се справи? На трудните задачи по условие се излагаше още от малка. Наближиха дома му. Той паркира, слезе и заобиколи колата, отвори й вратата и й подаде ръка. Тогава тя сякаш се откъсна от мислите си.

-Отваряш ми вратата?

-Нима никога не го правя?

-Рядко. Аз почти никога не ти давам шанс да го направиш.

-Което не означава, че не съм имал желание.

-Така е.

-С какво е по-различна тази вечер?

Не се сдържа и попита. Направи го обаче достатъчно двусмислено, за да има вратичка през, която да се измъкне ако тя учтиво му откаже обяснение.

-Просто бях потънала в мислите си и не забелязах, че сме пристигнали.

-Искаш ли да ми кажеш за какво?

-Искам.

-А ще ми кажеш ли?

-Неизбежно.

Стигнаха до асансьора и тя натисна копчето за 13-тия етаж. Асансьорът някак мазно се плъзгаше нагоре. Мълчаха отново. Той започна да си тананика “Love in an elevator” на Aerosmith.

-Засядала ли си в асансьор?-попита подсвирквайки си.

-Само насън.

-Сама?

-Не, с теб.

-За дълго?

-Достатъчно дълго.

-Достатъчно дълго за какво?

-За да правим любов.
Той не се изненада. Беше свикнал тя да е откровена с него.

-Защо не си ми казвала досега?

-Защото щеше да решиш, че е някакъв намек и щеше да го направиш.

-Което е лошо, защото..?

-Не е лошо. Просто сънувам толкова рядко нещо красиво и би било много тъжно да ме лишим от този сън заради едното чукане в асансьор. Аз обичам после да се гушкам в теб, а ти пушиш. Практически и двете са невъзможни тук. Не искам да се гушкаме на пода, където пишка кучето на жената от седмия етаж.

После наклони глава настрани, както винаги правеше. Намръщи си. Сбърчи носле и каза:

-По дяволите, като в някой романтично-социален филм сме. Тя се гушка, а той праща малки колелца от дим към тавана. Ще повърна.

-Кучето на жената от седмия пишка в асансьора?!?!?

…беше всичко, което успя да каже.

-Да. Но не казвай на никого. Аз харесвам кучето й.

-Мислила ли си някога да си вземем куче?

-Ние ли?

-Ние разбира се.

Тя започна внезапно да рови в чантата си. Май щеше да започне с бонбоните още преди да са влезли в апартамента.

-Кучетата са хубави.

-Да, но не това попитах.

Стигнаха 13-тия етаж и се насочиха към апартамента му. Тя прекарваше повечето от времето си там, но това все пак си оставаше НЕГОВИЯТ апартамент. Влязоха и тя побърза да свали палтото си и ръкавиците. Беше с любимия си шал. Него не свали. Беше й странно студено. Чу гласа му от другата стая:

-Уморена ли си?

-Не.

-Какво искаш да правим?

-Да поговорим.

От кухнята чу как шумоленето на дрехи спря. Представяше си го как е застинал с наполовина смъкнати панталони и разкопчана риза.

-Добре. След минута съм при теб.

-Не бързай.

Всъщност й се искаше той да побърза. Искаше да приключи по-бързо с това, което беше решила да направи. Но защо?Вече дори не помнеше защо го прави! Избра си диск и го пусна. Помещението се изпълни със звуците на “(Do You Get) Excited” на Roxette. Чу стъпките му. Идваше. Беше готов да я изслуша, да чуе какво тя иска да му каже.

“Сега, Пепеляшке!”

-Тръгвам.- прошепна на празната стая.

За част от секундата погледът й премина по рамката на вратата. За част от един цял момент тя извади бонбоните, остави ги на масата, скочи в обувките си и побягна към стълбите. Не можеше да чака асансьора. Като една истинска “модерна” Пепеляшка не взе нито палтото, нито ръкавиците си. Прескачаше стъпалата, летеше…

Долу беше тъмно и тихо. Сърцето й щеше да се пръсне. Пулсът й беше като на животно.. бягащо от.. от какво бягаше тя всъщност…? Пред сградата имаше няколко таксита. Мразеше ги. Качи се в първото. Едва успяваше да си поеме дъх.

-Към гарата.

Стори й се, че чу как той вика името й от терасата…

Дали?